Тишина

Дъждовни капки по едно стъкло
и тишина.
С останките от алкохол
на сутринта ще приберат навярно
и сърцата си в хладилници.
Усмихват се обаче – той и тя,
защото знаят, че животът след сега
е просто фикция.

От смяната на няколко сезона
може би ще са изстинали.
Далечни ще са може би
и устните, и двата им пуловера.
Ще срещнат тихи погледи
случайно може би в лицата по витрините.
Усмихват се обаче – всяко “може би”
е просто фикция.

Ръцете му безспорно след години
ще са някак си претръпнали.
И жълтата й ваза без съмнение
отдавна неизползвана.
Дали ще помнят някога,
че сигурно са се обичали…?
Усмихват се – това “дали” през тази нощ
е просто фикция.

12 август, 2005

Изображението е производно от оригинална фотография на mishinev