Свободни

Ще бъдеш ли до мен, кажи,
когато бурята е близо?
Или сърцето ми ще разломиш
и само студ и самота ще влизат…*
Ще бъда ли до теб, не знам,
когато приливите бреговете мият
и паметта за всичките любови
в сърцата на медузите се скрива…
Ще бъдем ли останали докрай
със другия – от навици привързани?
Или ще търсим вечно своя рай,
унесени в измамното си бързане?
Ще бъдем ли свободни да не сме?
Погребали инстинктите си в пясъка,
загледани в най-синьото море,
на чайките предали свойте крясъци.
5 юни, 2005
* Първият стих е на Александра Костова
Фотография: Антони Райжеков
